Поезията на Ивайло Балабанов, един от най-големите ни живи поети, да се изучава в училище редом с останалите класици.За това призовават над 720 души от различни краища на България, обединени в група във Фейсбук.
Практиката показва, че в съдържанието на учебния материал по БЕЛ живи автори рядко се допускат.Но и изключения има като творчеството на Валери Петров.
Защо?
"В поезията на Ивайло Балабанов го има онова мъдро и светло отношение към миналото и настоящето, което е в състояние да повдигне духа на българина днес и да даде на децата ни основание да се гордеят, че са българи." - споделят организаторите на групата "Поезията на Ивайло Балабанов - в училище!".
Със съгласието на поета, членовете на групата са събрали в раздела "Документи" голяма част от произведенията на автора.Идеята е стихотворенията да са достъпни за четене и отпечатване за всеки, който пожелае, да ги употреби по предназначената цел, както и просто да се запознае, с големия наш съвременен поет.
Петицията
Групата е пуснала Петиция с отворено писмо до всички български учители, директори, началници на РИО при МОМН и лично до министър Игнатов.
Поезията на Ивайло Балабанов - в училище!
Можете да подкрепите петицията като дадете своя глас и вие.
Прочитането на стихотворение - първата стъпка в тази промяна
Авторката на петицията, поетесата Анелия Гешева набляга, че същинското предложение е: "Не просто Ивайло Балабанов - в учебниците, а АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА ПО ЛИТЕРАТУРА ЧРЕЗ ВКЛЮЧВАНЕТО В НЕЯ НА СЪВРЕМЕННИ АВТОРИ. А прочитането на стихотворение от един от тях в първия учебен ден е първата стъпка в тази промяна!"
Кой е Ивайло Балабанов?
Талантливият поет е роден през 1945 г. в ивайловградското село Хухла. Завършил е гимназия в Ивайловград. Работи по изграждането на "Кремиковци" и язовир "Ивайловград".
Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП.
Автор е на книгите "Да се загледаш в звезда", "Окова за щурец", "Парола любов", "Религия", "Тракийски реквием", на поетичния сборник в два тома "Песни за старо вино" и други.
През 1980 г. печели награда от литературния конкурс "Южна пролет". През 1987 г. взема наградата на Съюза на българските писатели, 2001 г. - националната награда "Изворът на Белоногата".
Поетичният сборник "Песни за старо вино" печели "Книга на годината -2004". Получава награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров.
През 2005 г. взема литературна награда за цялостно творчество "Александър Паскалев". Носител е и на орден на Националния съюз на името на Капитан Петко войвода. Лауреат на Националната награда "Пеньо Пенев" за 2008 г. На фестивала "Славянска прегръдка" - носител на голямата награда "Летящо перо" 2010.
ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.
Когато обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет - за грош.
Когато тя строеше катедрали,
и замъци... Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.
Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
Няма коментари:
Публикуване на коментар