ЛИЦА В РЕСТОРАНТА НА НЕЛИ
На булевард "Константин Величков" в столицата, в малкия битов ресторант на Нели, там, където срещу народна цена си хапваш вкусно и до насита, тече животът "зад кадър" на нашия квартал.
Човек с човека се отпуска и неусетно показва истинския си облик, като пропуска само малката подробност, че в ресторанта се намирам и аз с моето невидимо перо. Време за попиване на думи и разглеждане на образи. А такива - дал Бог, колкото искаш.
Сервитьорът ме знае от години и докато му давам поръчка за моя любим "език пане", чувам,ч е на съседната маса се бистри диалог.
- А, бе, Иване, истината е ясна, бе, братко. Ти не се караш с моята жена, аз не се карам с твоята. Не сме слепци да не видим, че ти повече харесваш моята жена, аз -твоята.
Настъпва кратко мълчание и от двете страни, явно, докато Иван схване намека на отсрещния си приятел. Мъжете са на години, улегнали, ще речеш, но мераците не са стихнали с достолепната им възраст.
- Е, какво ще кажеш?
- За кое? - прави се на луд Иван.
- Да ги разменим, бе, Иване. За месец. За проба. Говорих с моята - ще се навие.
-А бе, Босиле...
- А бе, Иване, работата ще стане. Дай малко да го раздвижим тоя смотан живот. Момче, сметката. Айде навън ще довършим - отлага Босил, колкото Иван да помисли на въздух.
Двамата си тръгват.
И погледът ми се премества върху дама около петдесетте, която пита дали може да седне на моята маса. Каня я.
Тя слага очилата и потъва в менюто, докато чака някого. Мъжа си, както съобщава след малко, докао аз получавам любимото си пане.
Изтичат ѝ очите, докато гледа къде мъжът ѝ паркира колата. И като влиза, го емва от вратата защо е паркирал там, а не онам. Па като потича един семеен диалог с превес на женската страна: къде да си даде палтото с две петна на "химическо" и коя от всички софийски чистилници да избере /адреси и местонахождения се редят със завидно познание от страна на двамата/, от колко време го боли пръстът и защо не я е послушал да го лекува по нейна рецепта, с кой прах е прала пердетата, а той не е купил по-ефикасния и как може да купи краве сирене с пет стотинки по-скъпо от предишното...
Човекът се умълча накрая и кротко ядеше супата топчета, която не била като нейната, затова тя си е поръчала шкембе чорба, но и то нищо не струвало и пак не било като нейното...
Боже, горкият човечец. Боже, и на мъжкия пол невинаги е лесно в живота, особено когато женският чехъл е голям.
Репертоарът не свърши, а аз след моето "пане", платих и си тръгнах с подута глава...
"Щасттливка" - викам си. "Ами ако това беше майка ми?"
И освежена от милостта Божия, че не ми е избрал такава родителка, поех към дома.
Няма коментари:
Публикуване на коментар